Кой е Иля Мечников?

Иля Мечников е руски /и френски/ биолог, физиолог и патолог. Ученият е един от основоположниците на ембрииологията и създател на сравнителната патология и фагоцитната теория за имунитета. Мечников е лауреат н

2010-05-15 11:04:17

Иля Мечников е руски /и френски/ биолог, физиолог и патолог. Ученият е един от основоположниците на ембрииологията и създател на сравнителната патология и фагоцитната теория за имунитета.

Мечников е лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1908 година, съвместно с немския фармаколог и биолог Пол Ерлих.

Мечников е роден на 15 май 1845 година в село Ивановка, Купянски район на Харковска област, в семейството на гвардейски офицер. По бащина линия той произхожда от старинен молдовски род.

Иля Мечников е член на Петербургската Академия на науките . Той завършва Харковския университет , специализира в Германия при професорите Р. Лейкарт и К. Зиболд, изучава ембриологията на безгръбначните животни в Италия. Защитава магистратура и прави докторска дисертация в Петербургския университет. Мечников е професор в Одеския Новоросийски университет.

В знак на протест против реакционната политика в областта на просвещението,осъществявано от царското правителство, Мечников излиза в оставка, прави частна лаборатория в Одеса, а по-късно и първата руска бактериологична станция, за борба с инфекциозните заболявания.

През 1887 година напуска Русия и заминава за Париж , където му е предоставена лаборатория в създадения от Луи Пастьор институт. През 1905 година Мечников е заместник директор на института. Живеейки до края на живота си в Париж, Мечников не прекъсва връзките си с Русия, систематично си пише с известните руски учени Климент Тимирязев, Иван Сеченов, Иван Павлов , Николай Умов, Дмитрий Менделеев и др.

   Работата на Мечников в Париж допринася за много фундаментални открития, засягащи природата на имунната реакция. Един от учениците му - Жул Борде - доказва ролята на комплемента (вещество, открито в нормалния кръвен серум и активиращо се от комплекса антиген-антитяло) при унищожаването на микробите, правейки ги по-податливи на въздействието на фагоцитите. Най-големият принос на Мечников за науката има методологичен характер: целта на учения се състои в това да изучава "имунитета при инфекциозните заболявания... от позицията на клетъчната физиология".

    Когато представите за ролята на фагоцитозата и функциите на левкоцитите получават по-широко разпространение сред имунолозите, Мечников се насочва към други идеи, по-специално към проблемите на стареенето и смъртта. През 1903 г. той публикува книга, посветена на "ортобиозата" (умението "да се живее правилно") - "Етюди за природата на човека" , в която се обсъжда значението на храната и се обосновава необходимостта от употреба на големи количества кисело мляко. Името на Мечников е свързано с популярен търговски метод за приготвяне на кефир (вид подквасено мляко, подобно на айрян), но ученият не получава за това никакви пари.

    През 1869 г. Мечников се жени за Людмила Фьодорович, която е болна от туберкулоза. Семейството няма деца. Когато след четири години жена му умира, Мечников прави несполучлив опит да се самоубие с морфин. През 1875 г. като преподавател в Одеския университет той среща петнадесетгодишната студентка Олга Белокопитова и се жени за нея. Когато Олга се заразява с коремен тиф, Мечников отново опитва да се самоубие, този път като си инжектира възвратен тиф. Но след тежко боледуване той оздравява: болестта намалява част от характерния за него песимизъм и подобрява зрението му. Макар че и от втората си жена Мечников няма деца, след смъртта на родителите на Олга, напуснали този свят един след друг за една година, съпрузите стават настойници на двамата й братя и трите й сестри.

    Мечников умира в Париж след няколко инфаркта на миокарда.
    Сред многочислените награди и отличия на учения е медалът Копли на Лондонското кралско дружество, степента почетен доктор на Кеймбриждския университет. Той е член на Френската академия по медицина и Шведското медицинско дружество.
Нобелов лауреат за 1908 година по физиология и медицина.

Автор: Албена Иванова